2008-12-04 12:38:07
Икономика
Експерт: Финансовата криза бе катализатор за поевтиняване на петрола
Финансовата криза изигра ролята на катализатор на процеса на поевтиняване на петрола. Но рязък срив щеше да има при всички случаи, защото през последните години в световната икономика се е натрупала прекалено голяма психологическа умора от неоправдано високите цени на суровинните стоки, заяви за БГНЕС анализаторът Алексей Белогорьов.
През последните години се наблюдава стремителен ръст на цените на петрола, който достигна своя пик в началото на юли 2008 г. Тогава барел „черно злато“ струваше рекордните 147,27 долара. Шест месеца по-късно ситуацията е коренно различна: петролът е поевтинял с почти 70%, а цената му е под психологическата граница от 50 долара за барел. За факторите, които доведоха до тези цени, за влиянието на световната финансова криза върху петролния сектор и за влиянието на всичко това върху руската икономика, разказа в интервю за БГНЕС Алексей Белогорьов, ръководител на Отдела за изследване на газовия отрасъл в Института по проблемите на естествените монополи /ИПЕМ/. В средата на ноември той изнесе доклад на тема „Перспективи на динамиката на световните цени на петрола и природния газ в условията на световна финансова криза“ на VІ Международен форум „Газ России-2008“, който се състоя в Москва. Алексей Белогорьов е експерт по проблемите на петрола и природния газ в Русия, Централна Азия и Каспийския регион, руските инвестиции на Балканския полуостров, газопровода „Южен поток“. Негови експертни оценки и публикации се печатат както от водещи вестници /“РБК Дейли“, „Независимая газета“ и др./, така и от научни списания /“Мировая эенергетика“ и др./
БГНЕС: Кои са факторите довели до стремителния ръст на световните цени на петрола, който ние наблюдавахме през последните години? Каква роля изигра затова „спекулативния балон“ на суровинните пазари и повсеместния икономически ръст, преди всичко в страни като Индия и Китай?
Алексей Белогорьов /АБ/: Както обективни, така и субективни причини са в основата на ръста през първото десетилетие на ХХІ век. Към обективните аз бих отнесъл, преди всичко, почти повсеместното оскъпяване на себестойността на добива на въглеводороди, а също така острата необходимост от мащабни инвестиции в нови нефтодобивни проекти заради заплахата от възникването на дефицит на петролните пазари. Освен това, огромно влияние оказваше и бързия ръст на търсенето на енергийни ресурси от страна на развиващите се страни, преди всичко, Китай. Всички споменати фактори остават актуални и в момента, във връзка с което спадът на цените до равнището от 90-те години на ХХ век е практически изключено, даже при много негативен сценарий на развитие на световната криза. Влиянието на тези обективни фактори вдигна цените на петрола до равнище 80-90 долара за барел. Целият последвал ръст бе изключително детище на спекулативния капитал, разглеждащ стоковите пазари като удачно място за краткосрочни инвестиции. Не е учудващо, че през последните години физическата доставка на петрол по борсови договори се случваше само в 1% от случаите. Т.е. 99% от целия обем на търговията бе обикновена препродажба.
БГНЕС: През последните месеци станахме свидетели на противоположната тенденция – цените на „черното злато“ се сринаха. Мнозинството анализатори смятат, че главна роля за спада на цените е изиграла световната финансова криза. Само тя или има и други фактори, които доведоха до тази ситуация?
АБ: Финансовата криза изигра ролята на катализатор на процеса. Но рязък срив щеше да има при всички случаи, защото през последните години в световната икономика се е натрупала прекалено голяма психологическа умора от неоправдано високите цени на суровинните стоки. Спирането на спекулативния бяг бе необходимо поне за няколко години. Самият механизъм на влияние на кризата е достатъчно прост: широко мащабният дефицит на ликвидност във финансовата сфера доведе първо до срив на фондовите пазари, които неизбежно повлякоха след себе си и стоковите. През последните месеци съществено се понижиха цените на почти всички суровини, включително металите, зърното или, например, въглищата. Т.е. случи се общ спад на товарните пазари. Освен това, инвеститорите бързо осъзнаха реалността на заплахата от рецесия в световната икономика, което почти автоматично означава /според съвременните представи/ временно свиване на търсенето или поне на темповете на ръст на търсене на енергийни ресурси, особено от страна на САЩ, Европейския съюз, Япония и Китай. Като цяло, за пръв път от последните 25 години, от 1983 г., световната икономика я очаква стагнация на търсенето на петрол. Най-накрая идването на власт в САЩ на демократическата администрация на Барак Обама малко охлади напрежението на близкоизточните проблеми, особено ситуацията около Иран, която бе основен раздразнителен фактор за инвеститорите през всичките последни години. Като следствие от всички описани фактори, петролният пазар стана много по-малко интересен за спекулации и при това прекалено рискован, което и доведе до масово бягство на капитал, сринало котировките.
БГНЕС: В ежегодния доклад на Международната агенция за енергетика „World Energy Outlook“, който бе публикуван наскоро, се казва, че „ерата на евтиния петрол е приключила“. Председателят на УС на „Газпром“ Алексей Милер също с увереност твърди, че времената на евтините въглеводороди са отминали. Това наистина ли е така? Какво влияние ще окажат ниските цени на петрола върху разработването на нови находища, което е все по-сложно в техническо отношение? Заплашен ли е светът от дефицит на „черно злато“ в близките години?
АБ: След приключване на кризата цените отново ще започнат да растат под влияние на същия този спекулативен капитал. Но сега да се прогнозира точната динамика на котировките през следващото десетилетие е физически невъзможно, защото би ни се наложило да предскажем всички войни, урагани и хиляди други субективни фактори, влияещи на спонтанните решения на инвеститорите. Но, като цяло, цените на петрола през следващото десетилетие действително ще бъдат високи. В тази връзка няма особено безпокойство по повод усвояването на нови находища след 2011 г. Друг въпрос е, колко силно ще удари икономическата криза върху инвестиционните планове на компаниите. Тъй като проблемът не е само в относително ниските цени на петрола, които повече не носят свръх печалби. Не по-малко трудности създават свиването на търсенето, разпадането на създадените стокови вериги и, което е най-важно, оскъпяването и дефицитът на заемни средства, които играят значителна роля в поддържането на текущия платежен баланс на повечето петролни и газови компании. В резултат 2009 г., 2010 г., а възможно, и 2011 г. ще бъдат трудни за петролния и газов отрасъл във всички страни, с изключение, само на няколко арабски държави, натрупали през това десетилетие огромни златни и валутни резерви и нямащи такава сложна икономика и голямо население, като, например, Русия. Едновременно с това няма основание за момента да се говори за заплаха от дефицит на петрол или природен газ. Първо, съкращаването на инвестициите в нефтодобива в период на криза ще се придружава от стагнация на търсенето, т.е. ще се установи някакво естествено равновесие. Второ, цените на петрола остават въпреки всичко достатъчно високи, за да запазят компаниите възможността да финансират ключовите проекти. Съкращението ще засегне основно това, което може да бъде отложено без да заплашва критично производството. Накрая, в страните от ОПЕК остава излишък от нефтодобивни мощности, които са напълно достатъчни в случай на изблик на търсенето на петрол през първите години след кризата. С природния газ в този случай ситуацията е по-сложна, защото световният пазар на газа е все още много фрагментиран, по същество той не съществува. И заплахата от дефицит на конкретен пазар изцяло зависи от ситуацията с добива в свързаните с него страни-износителки. За Европа това са преди всичко Русия, Норвегия, Алжир и Нигерия.
БГНЕС: Експертите на ИПЕМ са разработили три основни варианта за развитие на събитията на петролния пазар. Вашата прогноза, как ще се развива този пазар в перспектива въз основа на тези модели?
АБ: Според нашити изчисления, минималното равнище, до което могат да паднат цените в периода на криза, е около 30 долара за барел /в текущи цени/. По-скоро, котировките ще се окажат даже по-високи. Едновременно с това в период на криза ръстът на цените над 80-90 долара за барел е също малко вероятен. По принцип спекулативните скокове могат да излязат извън границите от 30-90 долара и да стигнат, например, до 20 или даже отново до 140 долара за барел, но това ще бъде изключително краткотрайно явление, буквално за няколко търговски дни, след което ще последва връщане в коридора 30-90 долара. Като цяло, по време на кризата ние очакваме, че средните котировки на марка Brent ще бъдат около 40-60 долара.
БГНЕС: Мнозина, преди всичко на Запад, смятат, че икономическият ръст в Русия през последните осем години е бил тясно свързан с ръста на петролните цени. Какво влияние ще окаже спада на тези цени върху руската икономика? Можем ли да заявим, че е настъпил края на „руската петролна приказка“?
АБ: Резкият спад на цените на петрола и природния газ – това, естествено, е много болезнен удар по цялата руска икономика. Но все пак той е несравним с удара на икономическата криза като цяло. Спадът на петролните цени създава, преди всичко, проблеми за реализирането на тригодишния държавен бюджет 2009-2011 г., който първоначално се е изчислявал при равнище на цените от 88-95 долара за барел. Но въпреки това 50 долара за барел петрол – това не са нито 10, нито 15 долара, както бе през 90-те години на ХХ век. Освен това, са натрупани големи ресурси и има голяма възможност за съкращаване на неоправдано раздутите разходи, ако затова стигне политическа воля. Второ, съкращаването на доходите от износа на петрол /на газа за момента все още растат/ доведе до съществено намаляване на притока в Русия на валута, превръщайки се в един от факторите за силния натиск върху рублата, което се отразява в нейната плавна девалвация спрямо долара и еврото. Но ако за населението това е много негативен фактор, то за промишлеността, точно обратното, е доста положително. Що се отнася до руските петролни и газови компании, които също страдат от понижаването на цените, то тяхното положение далеч не е критично. Има трудностите с реализирането на големите инвестиционни програми и с текущия платежен баланс, съществува също, естествено, проблема с огромните дългове, ако става дума за „Газпром“ или „Роснефт“, но в сравнение с 90-те години на ХХ век ситуацията отново е много по-добра. Макар да не можем да говорим, че през 90-те години нефтогазовият комплекс на Русия е бедствал. За останалата икономика на Русия спадът на цените на петрола, по-скоро, е даже положителен фактор: спадът цените на автомобилното и самолетно гориво, макар и не така чувствително, както в САЩ или ЕС. С други думи, наблюдава се поевтиняване на товарните и пътнически превози. Много по-чувствителни за руската икономика днес са общите последици от световната финансова криза: масовият дефицит на ликвидност, оскъпяването на чуждестранните заемни средства, проблеми с кредитирането, инфлацията, намаляването на търсенето на руски стоки и др.
БГНЕС: Сривът на цените на петрола кара не само руските чиновници /министърът на енергетиката на Руската Федерация Сергей Шматко/, но и влиятелните капитани на петролната промишленост /вицепрезидентът на „Лукойл“ Леонид Федун/ да говорят за необходимостта от сътрудничество със страните от ОПЕК – преди всичко, става дума за съвместно съкращаване на добива. Смятате ли, че това е възможно и какви преимущества или недостатъци за Русия виждате в реализирането на тази идея?
АБ: Русия и ОПЕК сега имат сходни интереси: да удържат цените на петрола от по-нататъшно понижаване, а по възможност и да ги върнат на нивата от 70-90 долара за барел. Но ние нямаме някакви реални механизми за сътрудничество. Добивът на петрол в Русия, след като той достигна своя пик през 2007 г., и без това започна да се съкращава без всякакви правителствени решения. В случай на спад на търсенето в Европа /а това е нашият ключов пазар за продажби/, добивът при всички положения ще се наложи да бъде орязан. При това за американския пазар, който е най-определящ за динамиката на световните котировки, ние на практика нищо не изнасяме, а следователно и не оказваме влияние на него. За Китай не можем да прекратим износа, защото той е скрепен с междудържавните споразумения. В крайна сметка, за да може целенасочено намаляване на добива на петрол в Русия да окаже някакво сериозно влияние на световния пазар, то трябва да бъде, вероятно, не по-малко от 10-20% /1-2 милиона барела дневно/, което Русия, естествено, включително и по технологични причини, не може да направи. /БГНЕС
Москва / Русия
|
Latest News
|
