Най-новият филм на Жан-Пиер Жьоне е част от “Голямата петорка” на 14-ия София Филм Фест
14-ият международен филмов фестивал София Филм Фест вече обяви един от най-големите си подаръци на киноманите – рубриката „Голямата петорка”, включваща най-важните 2 награди на водещите кинофестивали в света – Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто. Имаме удоволствието да добавим към обявените вече 9 филма – още 2 – „С куршум в главата” и „Всички останали”.
„С куршум в главата” (“Micmacs à tire-larigot” 2009, Франция) е най-новият филмов шедьовър на Жан-Пиер Жьоне, режисьорът на „непосилната лекота на битието” с филми като „Деликатесен” и „Невероятната съдба на Амели Пулен”. София Филм Фест 2010 ще е един от първите международни фестивали, на които филмът ще има официална премиера. Той вече успя да очарова зрителите в Торонто, където беше подгласник за наградата на публиката.
Допълвайки колекцията от наградени филми в „Голямата петорка”, пред фестивалната публика в София ще бъде показан и филма на Марен Аде „Всички останали” (“Everyone Else” 2009, Германия) – носител на голямата награда на журито в Берлин „Сребърна мечка” 2009 (поделена с Gigante), както и на „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Биргит Минихмайер) и наградата „Фемина” за художник на продукцията. Лична драма и човешки взаимоотношения се преплитат в режисьорското въображение, за да се появят пред зрителите благодарение на талантливите актьори, които пресъздават отношенията между архитекта Крис (Ларс Айдингер) и новата му приятелка Гити (Минихмайер). Първият филм на Алехандро Аменабар след „Морето в мен” (2004, носител на „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и Специалната награда на журито на фестивала във Венеция) загатва за трансформирането на доминирания от Римската империя древен свят в Християнско средновековие чрез историята на знаменитата Хипатия. „Аквариум” (“Fish Tank” 2009, Великобритания) на Андреа Арнолд, с награда на журито в Кан през 2009, разказва за живота на 15-годишната Миа (в ролята непрофесионалната актриса Кати Джарвис), хваната в капана на произхода си. Тя живее с майка си Джоан (Киърстън Уеъринг) и по-малката си сестра Тайлър (също непрофесионалната актриса Ребека Грифитс) в беден краен квартал с познатите насилие, алкохол, дрога. Освен признание в Кан, филмът на Андреа Арнолд печели още 8 награди и 16 номинации. В колекцията на Андреа Арнолд има и „Оскар” за игрален късометражен филм – за „Оса”. Първият ù игрален филм „Червен път” е награден в Кан през 2006 г. с Голямата награда на журито и има две Британски независими филмови награди от 2006 за най-добра актриса, актьор и британска режисьорка. Големият майстор на киното Ларс Фон Триер ще бъде представен с новата си творба „Антихрист” (“Antichrist” 2009, Дания). Филмът, в който участват звездите Уилям Дефо и Шарлот Генсбур, разбуни духовете за броени часове след първата си прожекция в Кан миналата година. Недоволни зрители не скриха изумлението си от факта, че подобен филм може да е сред фаворитите за Голямата награда в Кан – „Златната палма”; „Антихрист” беше определен като „най-шокиращия в историята на филмовия фестивал”. Самият Ларс Фон Триер обаче не се трогва особено - датчанинът отдавна е известен със скандалните си продукции, като още през 1998 г. в „Идиотите”, заложи на откровени сцени с реален секс. Самочувствието на Триер вероятно е резултат и от факта, че през 2000 г. спечели „Златната палма” в Кан с „Танцьорка в мрака” (“Dancer in the Dark”), с участието на Бьорк и Катрин Деньов.
Не е необходимо да познавате английския футбол или една от неговите най-големи звезди от 90-те години, французинa Ерик Кантона, за да гледате „В търсене на Ерик” (“Looking For Erik” 2009, Великобритания). Деветият съвместен проект на режисьора Кен Лоуч и сценариста Пол Лавърти е любопитен хибрид „три в едно” – позната социална драма, лична фантазия и романтична комедия, завъртeни около централната фигура на безнадежден футболен фен, който получава втори шанс да подреди живота си. Японският филм „Надуваема кукла” (“Air Doll”, 2009) на Хирокадзу Корееда разказва за един обикновен мъж на средна възраст, който живее заедно с надуваемата си кукла Нозоми – говори й на вечеря, облича я, прави секс с нея. Неочаквано за нея самата, оказва се, че куклата притежава сърце. „Йерихон” (“Jerichow” 2009, Германия) на Кристиян Петцолд, който се налага като един от най-успешните немски режисьори, е интелигентен римейк на класическия ноар „Пощальонът звъни винаги два пъти”. В началото на филма Томас се завръща вкъщи за погребението на майка си. Бягайки от бизнеса, където дължи пари, Томас се натъква на човек, който променя живота му. „Йерихон” е носител на филмовата награда на Амнести Интернешънъл в Берлин, както и на наградата за най-добър филм на германската Асоциация на филмовите критици. „Меден месец” (“Honеymoons” 2009) на режисьора Горан Паскалевич (Сърбия) и сценариста Генч Пермети (Албания) е първият сръбско-албански филм. Сюжетът се върти около несвързаните истории за две сватби – албанска и сръбска, които режисьорът с кипящо остроумие преплита в увлекателна балканска комедия. Подписът на един от най-важните представители на новото балканско кино – Данис Танович, гарантира интерес към “Triage” (раб.загл. „Незараснали рани” 2009, Ирландия-Белгия). Режисьорът на „Ничия Земя” отново е съсценарист в драмата, която започва от момента на завръщането на млад фотограф от Кюрдистан у дома. Скоро главният герой Марк разбира, че белезите в душата му, останали от последното му пътуване, са на път да преобърнат целия му живот. Новият филм на датчанката Лоне Шерфиг („Италиански за начинаещи”) „Образование” (“An Education” 2009, Великобритания) e британска университетска комедия, в която участват актьори като Алфред Молина, Питър Сарсгард и в съвсем малка роля – Ема Томпсън. Създадена по изключителния сценарий на Ник Хорнби, едновременно смешна и нежна, историята разкрива колко дълбоко въздействие може да има любовта върху хората. „Образование” е разказ за узряването на една тийнейджърка, която мечтае за романтична любовна афера. Ролята на бащата на Джени е поверена на изключителния Алфред Молина.„Палата № 6” (2009, Русия) е киноадаптация по едноименното произведение на Чехов, пренесена в днешно време от режисьора Карен Шахназаров и сценариста Александър Бородянски. “Oil City Confidential” (2009, Великобритания) е новото предизвикателство на Джулиън Темпъл – режисьорът, който в последните 30 години доказа пристрастия най-вече към документалното кино. Но за разлика от предишните му филми, този е много личен и забавен. “Oil City Confidential” е историята на легендарната банда “Dr. Feelgood” - започва с четирима мъже в евтини костюми, които пробиват на музикалната сцена в началото на 70-те години на миналия век, срещат смело лицето на рок-енд-рола, преди да изгорят и да се превърнат в развалини. „Прахът на времето” (“The Dust of Time” 2009) на Тео Ангелопулос е арт епос, който разказва за драматичната съдба на едно семейство, поставена в социално-политическия контекст на нашата ера. Филмът е копродукция между Гърция, Италия, Германия, Франция и Русия. Актьорът Уилям Дефо е в главната роля на режисьорът А, който снима филм за родителите си в Рим. „Прекършени прегръдки” (“Broken Embraces” 2009, Испания) е носител на всичко, типично за Педро Алмодовар – но освен Пенелопе Крус в главната роля, тайнствен инцидент и убийствен саундтрак, за зрителите има и бонус – присъствието на Роси Де Палма, което веднага отвежда назад във времето към „Жени на ръба на нервна криза” и „Кика”. Специално за 14-то издание на София Филм Фест в България ще дойде и най-новият филм на Ким Ки Дук – „Сън” (“Dream” 2008, Южна Корея). В него корейският режисьор търси отговор на въпроса: Какво всъщност крие реалността и какво носи съня? За разлика от предишните си филми като „Остров”, „Стик №3” и „Дъх”, където диалогът почти липсва, в „Сън” той играе важна роля. Джин (Джо Одагири) се събужда с неприятното чувство, че това, което е сънувал, не е само сън. Мисълта, че карайки колата на бившата си приятелка, е блъснал друга кола и е избягал преди да дойде полицията, е толкова натрапчива, че Джин решава да отиде на мястото на катастрофата. Там той вижда блъснатата от него кола, заобиколена от полицията и осъзнава, че сънят е станал реалност. „Сън” е уникален арт филм, който изследва отново и отново реалността, за да намери отговори, които са отвъд видимото. Новият филм на Сам Мендес “Away We Go” (раб. загл. „Тръгнахме си”, 2009, САЩ) е road movie, а също и indie филм, създаден с висок бюджет. След хитове като „Американски прелести” и „Пътят на промените”, режисьорът Сам Мендес разкрива пред зрителите нови филмови хоризонти. Джон Красински (добре познат от „Офисът”) и Мая Рудолф са в ролите на сравнително млада двойка очакваща дете, която решава да търси идеалното място за създаването на ново семейство. Филмът на режисьора Джеймс Тобак „Тайсън” (“Tyson” 2008, САЩ) смесва автентични интервюта, архивни кадри и снимки от живота на легендата Майк Тайсън. Години наред Тайсън бе в хедлайните на световните новинарски емисии освен като многократен шампион по бокс в тежка категория и като „най-лошото момче на Планетата”. За всички, които търсят убежище и не искат да се връщат там, от където бягат, е новото фестивално предложение на френският режисьор Франсоа Озон. Познат по света като „лошото момче на френското кино”, Озон има голяма група почитатели и у нас, благодарение на София Филм Фест, където са показвани хитовите му творби „8 жени”, „Басейнът” и „5 х 2”. В „Убежище” (“Le refuge” 2009, Франция) главната героиня (Изабел Каре) е жена със зъл нрав, която открива, че е бременна, след като приятеля й (Пиер Луи-Калист) е починал от свръх доза. В началото на 20-те години в Мадрид традициите са извикани на дуел от предизвикателните нови влияния – джазът, Фройд, културата на авангарда. „Шепа прах: Младите Дали, Лорка и Бунюел” (“Little Ashes” 2009, Великобритания) е филм на режисьора Пол Морисън, който предизвиква интерес със самото споменаване на заглавието. Пред Хавиер Белтран е поставена задачата да пресъздаде младият Федерико Гарсия Лорка, Робърт Патинсън ще видим като екстравагантният Салвадор Дали, а на Матю Макнълти е поверено превъплъщението в Луис Бунюел. На 14-то издание на София Филм Фест, българските зрители ще имат възможност да видят един по-различен филм, подписан от носителя на Оскар и режисьор на „Мълчанието на агнетата” и „Филаделфия” Джонтан Деми. Филмът е специален поздрав за всички рок-филм-фест фенове от директора на фестивала – Стефан Китанов-Кита. Копродукцията на Холандия, САЩ и Канада „Neil Young Trunk Show” 2009) е филм-концерт, интимен поглед към музикалното шоу на легендата Нийл Йънг, което той прави в малък античен театър в щата Пенсилвания. С впечатляваща филмография като режисьор и сценарист, Харутюн Хачатрян е автор на „Граница” (“Border” 2009, Армения) – поредното силно заглавие в програмата на София Филм Фест 2010. Режсьорът е носител на много международни награди. Поетично разказаната истинска история на ръба на документалното кино е видяна през очите на един голям майстор на киното. Камерата ни връща през 1990 на границата между Армения и Азербейджан по време на военния конфликт между двете страни. Уникалният подход на режисьорът се оказва в решението му да се откаже от човешката гледна точка, която заместена от история видяна през очите на един бик. „Граница” вече спечели „Златен портокал” от Международния филмов фестивал в Анталия и платинената награда от фестивала в Хюстън от 2009. /БГНЕС
София / България
|
Latest News
|
